CuBuFoundation и груповата мобилност в Неа Мудания, Гърция
Посещението ни в Неа Мудания, Гърция – на групова мобилност за възрастни обучаеми във връзка с нашата акредитация по Erasmus+ за образование на възрастни (№ 2025-1-BG01-KA121-ADU-000310340) – в интервала 2-8 юни 2026г., на което домакин беше You in Europe, премина през следната програма:
3 юни 2026г.
Среща с ръководителя, родители и спортисти от баскетболен клуб за хора с увреждания в Неа Пропонтида
Създаден преди 5 години като клуб за типични спортисти от техните родители. Същите решават, че за общността и за тях самите е важно да създадат подобна възможност и за младежи с увреждания. Преди 2 години е създаден баскетболният отбор за младежи с интелектуални увреждания и физически увреждания, както и невронетипични. Младежите са на възраст между 14-24. Групата понастоящем включва 8 такива спортисти, като един от започналите там е успял да се прехвърли в отбора по баскетбол за играчи без увреждания.
Дейността се ръководи от спрециалист треньор, който обаче е и с магистратура специална педагогика. Успехът на дамата е свързан не толкова с ролята ѝ на треньор, колкото с усилията, които полага за превръщане на залата в дом за младите хора с увреждания, където да се чувстват комфортно и спокойно и където да могат да развиват нови умения и да се учат да комуникират.
Един от присъстващите играчи (Димитрис) е невербален. Той не е искал изобщо да участва в нещо подобно, да общува с други хора, да взаимодейства по какъвто и да било начин. Понастоящем, година и половина след присъединяването му към отбора, той играе с желание, спазва правилата, показва с жестове, че иска да получи топката, комуникира със своите съотборници и с треньорката.
Повечето от играещите младежи с увреждания в самото начало не са искали и можели дори да държат баскетболна топка, камо ли да подават, да дриблират, да стрелят към коша. За периода на тяхното участие, развитието е толкова осезателно, че е трудно дори да си представим време, в което елементарните неща и движения са били невъзможни Баскетболът ги е развил физически, но и се е превърнал в инструмент, средство за комуникация, нов език, чрез който се изразяват и общуват.
Посещенията в клуба са два пъти в седмицата, а заниманията са с продължителност един час. В рамките на този час има почивки, защото дейностите изморяват младежите. На всеки 10-15 минути, който изпитва нужда, прави пауза, като се отделя от играещата група.
Кремена от Паралелен свят от Пловдив сподели, че и те имат такъв отбор и че той има 30 участници. Тя се удиви от малкия брой играчи в гръцкия отбор. Обяснението бе, че в този клуб идват хора от различни населени места в префектура Халкидики. Димитрис, който беше в залата с майка си, пътува от 30км, за да бъде там два пъти всяка седмица. Повечето семейства са толкова ангажирани с други терапии, които провеждат със своите деца, че не успяват да включат и баскетбола в своята програма. Други пък се сблъскват с агресивно поведение от страна на техните деца по време на тренировки и игра, смятат, че то не може да бъде коригирано и се отказват от участие в дейностите на спортния клуб.
Когато пристигнахме в залата, Лъчезар от България много искаше да играе. Треньорката се включи в играта за кратко, за да фиксира правилата, да помогне на Димитрис да се почувства спокоен. След като беше изяснен редът за стреляне към коша и правилата на играта за всички, включително за Лъчезар, който беше нов за групата играч, тя се отдели от баскетболистите и ги остави да се забавляват и да стрелят сами, за да може да разговаря с нас. Това беше демонстрация за изключителен професионализъм, отличен подход, завоювано доверие и в същото време оправдаване на това доверие чрез адекватни действия и подкрепа в момента, в който тя се оказва необходима.
Успешно взаимодействие и комуникация между групи от България и Гърция би изискало някакво време за напасване, опознаване, установяване на граници, но категорично е от интереса и в намеренията и на двете страни.
В Гърция всички спортни съоръжения на държавата и общините се предоставят безвъзмездно на спортни клубове, включително и на професионалните такива. Всички спортуват безплатно.
В отбора за младежи с увреждания в региона на Неа Пропонтида / Неа Мудания участващите треньори и подкрепящи фигури са доброволци. Няма заплащане на каквито и да било хонорари. Достатъчно е, че родителите на младите хора имат изключително много разходи по различни терапии и дейности, които трябва да покриват. Спортът за тях е безплатен.
Кремена разказа, че в отбора в Пловдив участниците са приблизително в същия възрастов диапазон като болшинство. Там обаче има и 40 годишни спортисти с увреждания. Тренировките в Пловдив се провеждат веднъж седмично, като повечето участници са от региона, но има и такива, които идват чак от Стара Загора например. Към гръцките домакини бе отправена покана за участие във фестивал, който Паралелен свят организира всеки октомври, който е едновременно спортен и артистичен.
Вечерта имахме удоволствието да бъдем част от морския фестивал на Неа Мудания и да изгледаме постановка на хора с увреждания от региона, сред които и младежи от отбора по баскетбол.
4 юни 2026г.
Лек преход до водопад в префектура Халкидики
Денят започна с преход през открит и сравнително сложен терен през планините на Халкидики до местен малко известен водопад. Групата от 10 души бе подготвена със спортни удобни обувки и подходящо облекло.
Автомобилите бяха оставени на 2 километра от зоната на водопада. Теренът в началото на маршрута беше черен път, каменист и песъклив, но сравнително равен. След подминаването на параклиса на св. Атанасий от Атон, пътеката се стесни и усложни, като в края позволяваше придвижване в колона по един, бавно и внимателно сред буйната растителност наоколо. На самия водопад участниците имаха възможност ако желаят да се потопят в хладните води на образувалото се езеро и да изпитат джакузи ефекта на водопада. Някои се възползваха, останалите, за които водата бе твърде студена, нагазиха до коляно, за да усетят удоволствието от планинската сладка изворна вода.
На място всички си помагаха със събуване, обуване на джапанки и чехли, подсушаване, преминаване на каменисти поточета и прочие. Функционирахме като добре смазана машина, в която всеки има грижа за всички останали, а комуникацията върви гладко, спокойно и ясно.
Моника (нулево зрение, преподавател по музика в частна детска градина) се притесняваше да премине през каменист поток, за да стигне до зоната на водопада, но с малко подходяща подкрепа и подготовка на място, преодоля притеснението си и си взе всичко от преживяването.
След завръщането ни в Неа Мудания направихме разбор на преживяването и някои от най-съществените коментари са събрани тук:
„С помощ наистина, но не ми беше трудно. Помогнаха ми хора, но нямах проблеми с достъпността. Нормално е да има растителност, през която да трябва да преминем, при положение, че участваме в нещо подобно. Хубаво преживяване.“ (Ангел, певец и масажист, незрящ)
„Група в този формат прави подобни дейности достъпни – хора, които си помагат устойчиво.“ (Зорница, придружител на групата)
„Ако за всеки незрящ има един зрящ, който да съпровожда е ок. Ако бяхме един зрящ с двама незрящи нямаше да е ок.“ (Моника)
„Динамиката в групата беше ок. За мен (Катрин, Българско национално радио, зрително затруднена) движението в група е ок – така има по кого да се ориентираш. Да вървиш след някого, дори когато не се държиш за партньор.“
„За мен лично това че всички се съобразявахме с темпото на другите беше супер. Спирахме едновременно, тръгвахме едновременно. Това показа, че сме наистина група.“ (Моника, нулево зрение)
„Компактният размер на групата (в нашия случай 10 души) е оптимален. Повече хора и без достатъчно водачи нямаше да е достатъчно комфортно и приятно за всички.“ (Моника)
„Подобна дейност не може да се заложи в ден първи от подобна мобилност. Трябва да се сработи групата и да има доверие и познаване между участниците, за да се правят успешно по-сложни преходи или дейности.“ (Зорница, придружител на групата)
„Важно е да познаваш водача си. Втори или трети ден е оптимално да се планират дейности, изискващи сработване.“ (Моника)
„Предварителната подготовка с ясни инструкции е винаги много важна. Например задължително е да си вземем шапка, слънцезащитен крем, джапанки – ясни, точни и изчерпателни инструкции.“ (Кремена, НПО Паралелен свят, Пловдив)
Лъчезар сподея, че му е било хубаво. Има опит с катерене. Има нужда от движение. Групата според него е ок, комуникативна, никакви притеснения. (Лъчезар е от Пловдив с интелектуални затруднения, дислексия/дискалкулия)
Кремена добавя, че и е било интересно и полезно, защото чрез движението с Ангел (нулево зрение) е установила колко е важна комуникацията, която би могла да бъде полезна на незрящия. Отначало ѝ е било трудно да му обяснява какви са препятствията по пътя им, но постепенно се е научила да подбира думите и описанията.
Ангел «Беше ми приреснено, че те бавя.» (за Кремена) Никой от групата обаче не беше оставен да се притеснява или да се чуди как да направи придвижването си успешно и преживяването приятно и пълноценно.
Асен и Кремена от Паралелен свят споделят, че не им е било доскомфортно, само малко по-напрегнато, защото е било необходимо да мислят за това къде да стъпва и откъде да мине незрящия партньор, така че на него или нея да му е по-безопасно. Осъзнали са, че това, с което сме свикнали по подразбиране «Внимавай, тук има нещо» не работи за хората с нарушено зрение. Обясненията и предупрежденията трябва да са прецизни, точни в описанието и навременни.
Моника за Асен «За човек, който води за първи път, сте изключително добър и се справяте страхотно.»
Асен «За първи път водих днес, темпото беше доста по-сериозно от предишни мимолетни преживявания, които съм имал с незрящи. Днес го почувствах и разбрах, че мога да го направя. Моника е изключително лесен за водене партньор. Не я усещаш, че стои до теб. Усещаш само допира с ръка и насочваш.»
Кремена като съвет към незрящите участници «Казвайте кое не ви харесва, кое не ви е удобно, защото повечето хора не знаят как да ви помогнат и по скоро може да ви навредят.»
5 Юни 2026г.
Посещения
През въпросния ден се срещнахме с екипите на учебни заведения за хора с увреждания в Неа Пропонтида. Първото учебно заведение, част от вертикалната структура, чрез която биват обхванати и подкрепени хората с увреждания, беше начално училище в Неа Триглия, което споделя сграда заедно с начално училище за типични деца и детска градина за деца с увреждания. Разказаха ни за процедурата по оценяване на затрудненията на децата, на които предстои влизане в образователната система и по какъв начин те биват насочвани към специално или обикновено училище. Впечатлихме се от факта, че между специалното и обикновеното училище може да има движение, т.е. ученик, записан в специално училище може да бъде прехвърлен в такова за типични връстници и обратно. Това че училището за типични ученици позволява многократно повтаряне на класа (до 3 пъти), което често се случва с ученици със специални образователни потребности, ни се стори доста интересно. Според гръцката образователна система, всички записани в масово училище следва да завършат и да вземат диплома, включително учениците с увреждания.
В самото училище за деца с увреждания, което посетихме, между учениците има диферециация – група, която се обучава на ежедневни полезни умения (поддържане на тоалет и хигиена, правилно хранене, обличане и прочие) и такава, с която се работи по техните умения за учене и академични постижения – т.е. застъпена е общообразователната програма.
Училището е инициатор на ежегоден маратон за всички желаещи да участват, който се провежда през м. март в Неа Мудания. Освен това през лятото участва в летен театрален фестивал със своя специална постановка. Последната, която ни представиха е била на тема емоции, като емоциите са представлявали кварталите на едно селище – гняв, любов, тъга, радост, страх и прочие. Всяко дете актьор е придружено от учител актьор в постановката.
Във втората образователна организация – център за обучаеми с увреждания (в Неа Потеидая) възраст на обучаващите се до 24г.) ни представиха презентация, която бе водена от невронетипичен обучаем – Майкъл. Истински се впечатлихме от уменията на това момче, което успя ни преведе умело през мисията, целите и дейностите на центъра умело и компетентно, откровено демонстрирайки удоволствие от това, че води презентация и че някой превежда с внимание и грижа всяка дума, която той казва. Възпитаниците на центъра ни показаха тяхната оранжерия, споделиха с нас какви артистични работилници организират, изпратиха ни с подаръци и пожелания да се срещнем отново.
Вечерта отново станахме част от «морския фестивал». Имахме възможност да се насладим на представление, в което участваха младежът презентатор от Неа Потеидая – Майкъл – и неговият брат близнак – Пол, както и други участници с увреждания от посетения център. На сцената те дадоха най-доброто от себе си и демонстрираха изключително актьорско майсторство.
6 юни 2026г.
Плуване – дейности на открито за групи с различни умения
В този ден тримата незрящи членове на групата се научиха да плуват благодарение на съвместните усилия на можещите да упражняват този спорт. Възползвахме се от спокойствието на морето, за да преодолеем дългогодишни страхове. Като се има предвид, че говорим за възрастни незрящи, които никога не са можели да плуват, няма как да не се зарадваме и да не се почувстваме горди от това, което нашата група постигна по време на посещението си на полуостров Ситония.
Незрящите се учиха на техники за плуване, а можещите да упражняват този спорт умело предаваха своите знания и ги насърчаваха.
Ето някои от коментарите:
Моника «При първото влизане във водата и опит да легна по корем изпитах ужас. В крайна сметка беше много приятно, но не вярвах в себе си отначало. Мислех че няма да схвана движенията, техниките. Дори не бях разбралa, че Кремена ме е пуснала.» (бел. ред. Кремена Стоянова асистира на Моника и в определен момент я пуска да плава сама, без да държи макарона).
Катрин «Всичко опира до доверието, както при пешеходния поход до водопада. Частичният страх, който изпитвахме, бе преодолян. Важно е желанието на всички да се учат заедно.»
Полина (специалист асистиращи технологии към Съюза на слепите, незряща) «Треньорите бяха много предразполагащи и търпеливи.» (това бяха зрящите членове на групата и домакина).
Моника «Отдавна в живота си не съм правила такова предизвикателство и никога, ама никога не съм си представяла,че това нещо мога да го направя. И огромно благодаря.»
Ангел «Никога не съм предполагал, че ще мога да направя такова нещо. Съжалявам, че брат ми и баща ми не са сред живите, за да им разкажа какво съм постигнал. За съжаление те нямаха възможност да ми предадат своите спортни умения. Благодаря за търпението и споделеното доверие. Откъде мога да се сдобия с такъв макарон, за да плувам самостоятелно в морето?»
Георги (млад художник, студент, зрително затруднен) «След пешеходния поход, днес бяхме още по-добре сработена група» (в която всички бяха равни и всеки имаше грижа за всеки друг).
Катрин «С всеки изминал ден се сплотяваме все повече.»
7 юни 2026г.
Затвърждаване на нови умения, оценка на седмицата и сертификати
В началото на деня групата посети Музей на риболова в Неа Мудания, за да научи повече за този древен поминък, а участниците с нарушено зрение имаха възможност да обследват с допир широк набор от експонати – препарирани морски обитатели, мрежи, котви, плавателни съдове и прочие.
След това групата проведе анализ на проведените през последните дни дейности и очерта следните главни констатациите:
– винаги започвайте с проверка дали участниците знаят как да водят зрително затруднени лица и осигурете обучение, в случай че такива знания липсват;
– винаги се стремете да запазвате първоначалния дневен ред, за да подпомогнете интелектуално затруднените участници. Когато това е невъзможно, обяснявайте навременно, за да бъдат невронетипичните участници спокойни;
– планирайте по-предизвикателни дейности, изискващи осигуряване на сериозна подкрепа, за втория или третия ден от събитието, за да може до тогава групата да се е сплотила и да се е свързала по-добре, но и не ги отлагайте много във времето, за да бъдат всички все още сравнително свежи и във форма. В края обикновено хората са по-изморени и шанса да са по-невнимателни и разсеяни е по-голям;
– бъдете по-вербални и ясни, за да обяснявате препятствията по пътя и да давате инструкции към незрящите участници – „там има голям камък“ не върши работа. Или водим и внимаваме нашият спътник да избегне камъка или променяме инструкциите „право пред теб, на около три крачки има голям камък. Ще го усетиш след секунда с бастуна. За да го избегнеш трябва да минеш една стъпка вляво или вдясно или да ме изчакаш да ти помогна“;
– правете чести почивки и спирания заедно, не оставяйте никого, независимо дали е типичен член на групата или човек с увреждания, защото типичният член на групата може да бъде ориентир за някой със специални нужди;
– доверявайте се един на друг, защото средата в повечето дейности на открито сред дивата природа е недостъпна, но също така изключително привлекателна с предизвикателствата, които предлага, и не бива да се пропуска;
– приемете, че лесен за хомогенни типични групи маршрут се превръща в труден такъв, когато групата включва хора с различни увреждания. Така например, повече време и повече енергия се изразходват за търсене на най-безопасния път за човека, когото водите;
– винаги бъдете готови с повече от едно решение/опция, защото различните решения работят с различни хора;
– постоянно проверявайте с хората дали са добре, не са твърде уморени, жадни, гладни;
– поддържайте групата сравнително компактна – 10-12 души е оптимално – и се опитайте да създадете атмосфера, в която всеки помага на всички. Така нивото на компетентност се покачва за абсолютно всички, има buddy система, в която всички са buddies и всеки знае какво да прави и може да се включи адекватно;
– винаги бъдете осъзнати за разликите във физическата форма и способности на членовете на групата – нещо, което е лесно за А, може да изисква огромни усилия и да напрегне сериозно Б.
Накрая участниците получиха своите Europass сертификати, включващи информация за програмата и получените знания и компетентности.
Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито ЦРЧР.
