T.I.P. в Кардиф – една магична седмица

Театър като приобщаваща практика (T.I.P.) е проект по програма Erasmus+, създаден като опит на няколко европейски организации да генерират промяна във възможностите и шансовете за приобщаване на млади хора посредством различни театрални методи.

Когато разработвахме проекта имахме идея какви ще бъдат методите, които ще използваме (вербатим, дивайзд театър, театър на потиснатите, сетивен лабиринт), но и в най-смелите ни мечти не можехме да си представим въздействието, което T.I.P. ще има върху обхванатите млади хора.

Пътят, който изминахме до тук, включи работа с групите млади хора в различните партньорски региони, чрез използване на методите, в които имахме най-голяма експертиза, продължаваща работа с добавяне на методите на останалите партньори, така както бяха обяснени и представени в подробните описания.

Работата на регионално ниво включи младите хора в онлайн и физически интеракции, в зависимост от възможностите и ограниченията, при които работеха различните партньори.

Проведохме няколко онлайн срещи за екипа, но и една, подготовка за събитието в Кардиф през август 2022 г., при която се включиха млади участници от всички партньорски региони за ден на споделяне на различни театрални упражнения и игри.

Като плодно дърво оцеляхме една ковид зима, разцъфнахме през пролет от местни дейности и съзряхме през лятото на нашата заедност.

Въпреки всички трудности и визови проблеми, повярвайте съвсем не бяха малко (и тези рани няма скоро да заздравеят), успяхме да съберем млади участници и обучители в Кардиф, Уелс в периода 19-25 август 2022 г. Университетът на Южен Уелс (USW) любезно ни предостави помещения и театрална зала и бе възможно най-учтивият домакин за нашите дейности. Отговорихме му с благодарност и като дарихме публиката му с достойна за внимание постановка.

В рамките на първите два дни от престоя ни в Кардиф, експерти от партньорските организации работиха с младежите, провеждайки театрални уъркшопи за приобщаване в смесени транснационални групи. След това присъстващите млади обучители поеха щафетата и в рамките на два дни и половина, заедно с младежките групи, следвайки модела връстници обучават връстници, създадоха „Ти не можеш да седнеш с нас!” театрална постановка. На последния ден от нашето събиране в Кардиф, младежите изпълниха пред омагьосана публика „Ти не можеш да седнеш с нас!” в театралната зала на USW. Постановката започна с откриване (в голяма група, включваща всички актьори), продължи с три гласни сцени – всяка създадена от една от трите групи младежи, които бяха сформирани – с преходи между сцените, които бяха умело разработени, за да се съхрани органичния ход на пиесатаи завършек в пълна група. Постановката бе еманация на нашето разбиране за това какво е изключване и приобщаване и по какъв начин можем да гарантираме приобщаването посредством театър. Включихме вербални обяснения за това, което се случваше на сцената. Използвахме много жестове и движения. Направихме така, че темите за приобщаването да бъдат вплетени в цялата продължителност на постановката. Използвахме лични истории, защото същите имат далеч по-голям и дългосрочно устойчив ефект. Имахме грижа едни за други на сцената.

Коментарите, които ни оставиха членове на публиката, са доказателство колко задълбочено и ефектно бяха работили младежите и колко дълбоко резултатът от техния труд бе докоснал и трансформирал онези, които присъстваха в залата на USW Atrium. Ето някои от споделените с нас коментари:

Чудесно и топло чувство на заедност и приобщаване…”

Много ни хареса! Трогателно и с много силно послание от всеки отделен член на трупата. Продължавайте по възхитителното приобщаващо пътешествие на изкуствата.”

Напълно отварящо очите! Абсолютно изключително! Всички вие ме тогнахте до дъното на душата ми. Благодаря ви, че споделихте вашите преживявания и истории с всички нас. Истински и вечно съм благодарен/а.”

Магия! Плача вътрешно и външно, празнувам общността, която създадохте за всички нас. Силни сме заедно и можем да преодолеем всичко!”

Напомняне за значението на това да се чуват гласовете на хората, които говорят за себе си, използвайки свои думи. Красиво беше да наблюдаваме грижата, която членовете на групата демонстрираха едни към други на сцената.”

След приключването на постановката и излизането на по-голямата част от публиката (някои се задъжаха в театралната зала, все още под влияние на драматичното послание), младежите седнаха в кръг на сцената за групово споделяне. Седмицата в Кардиф бе създала мрежа от приятелства, откритост и защитена уязвимост, за което всички бяха така благодарни. Имаше сълзи от радост и от облекчение от осъзнаването, че не сме сами и никога няма да бъдем сами докато има хора като събраните в тази група. Имаше благодарност и изразено желание за други такива срещи.

Повечето от нас си тръгнаха от Кардиф в деня след постановката. Малкото местни останаха. Накъдето и да се пръснахме обаче, оставаме свързани като частици от едно гигантско съзвездие на приобщаване и единство. А червеният конец може да се разпъне до безкрайност!

 

p.s. Стана ли ви достатъчно любопитно? Гледайте цялата постановка тук  и последвайте YouTube канал Theatre Inclusive Practice @theatreinclusivepractice за повече видеа в най-близко бъдеще.

Skip to content